ИШИА̀С, мн. няма, м. Мед. Заболяване на седалищния нерв, което се характеризира със силна болка в областта на кръста, бедрото, стъпалото и понякога се придружава от смущения в сетивността или атрофия на мускулите. Не ми се напуща тъй скоро това място, но ще трябва да се прибера, за да почна баните – ишиасът ме доста мъчи. Ив. Вазов, ПЕМ, 137–138. – Моят ишиас съвсем ме сгърчи. Четиридесет инжекции ми удари кучият син! Н. Каралиева, Н, 46. Ишиасът и ревматизмът само след 25 – 30 бани с положителност се лекуват от кюстендилските минерални води. Пл, 1933, бр. 1418, 4.
– От гр. ἰσχιάς.