ЍЩА, -еш, мин. св. ищя̀х, несв., прех. Остар. и диал. Искам. Свестта мя мъчеше и аз бягах от Цариград, и ищех да ся скрия негде далеч в планините на отечеството ми. Е. Мутева, РБЦ (превод), 115. Като чу това царят, привика го и му рече: „Щеш ли, Дамокле, да укусиш от мойто благополучие“; а той отвяща, че твърде желай и ище. П. Берон, БРП, 82–83. Те гледат на нас като на избавители на своето отечество, което ние ищем да отървем от кръвнишките ръце на неприятелят. НБ, 1876, бр. 10, 39. Ако роби се родихме, / волни ищем да умрем. Ив. Вазов, БМ II, 22. Не е главен, не е женен, / сега мисли да са глави, / да са глави, да са жени, / та че мисли теб да ище. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 79. Стар кон млада трева ище. Погов., Π. Ρ. Славейков, БП II, 131. Цървули няма, гайда ище. Погов., Π. Ρ. Славейков, БП II, 200. ища се страд.
ЍЩЕ МИ СЕ несв., непрех. Иска ми се. – Ище ми се от бяла река пъстърва... Вл. Полянов, БВП, 34. Не трябва да правя каквото ми дойде на ум или каквото ми ся ище; но каквото ми поръчва длъжността ми и това ся казва благочиние. Пч, 1871, кн. 3, 41. На брега сварил една престаряла и слаба бабичка: и ней са ищело да мине водата, но са бояла и чакала, доде спадне. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 62.
ЍЩЕ СЕ несв., непрех., безл. Иска се. Трябва да ся гледа торът да са съединява добре и точно с пръстта споряд природата на растенията. Споряд това ся ище ония растения, кои растат бърже, да ся торят с прохладителен рядък тор. Ц. Гинчев, УЗ, 82. У една дръжава се пременява управлението и се ище да се пременят законите. Μ 1857, 17.