ИЩА̀Х м. Остар., сега простонар. 1. Желание, охота. – Аз работя с ищах, па и инструментът ми е солидна марка. Аз – рекох – трябва да се отсрамя, не идвам само за веднъж. Г. Краев, АЗ, 45. Чудех му се на акъла – толкова се чудех и тъй ми изглеждаше незначителен, че нямах ищах да разговарям повече. Ст. Сивриев, ЗСБ, 112. За да се развие напр. у хората любознателност, ищах към четене и любов към знания, трябва и сказки да се казват по-често. Т. Влайков, БСК ІІІ, 273.
2. Апетит. Аз я правих чорбицата. И чер пиперец турих, да ти отвори ищах. Й. Йовков, ΒΑΧ, 183. Надвеси се над печката, над масата, където бяха струпани яденетата. Нямаше ищах. Помая се, но посегна към тавата с баклава. Б. Несторов, АР, 125. Чистият старопланински въздух, безмерните движения по урвите и студената бистра водица отваряха секиму вълчи ищах. З. Стоянов, ЗБВ ІІ, 192. Между тези удоволствия [физическите] ний ще говорим само за ония, които са по-главните и които ся наричат ищахи или апетити. Ч, 1871, бр. 20, 612.
– От араб. през тур. iştah. – Други (диал.) форми: ищàв, иштя̀х, ишчàх.