ИЩАХЛЍЯ, мн. -ии, м. и ж. Остар., сега простонар. Човек (мъж или жена), който има силно желание, охота за нещо; мераклия. И въпросът за булката остава и до днес нерешен, макар че и за булка, и за бухалка има доста ищахлии. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 156. Да имат попечение сами майките, за да хранят своите деца, ако обаче не могат или за некоя телесна болест, али що са охотливи (ищахлии) по-много деца да родят, нека земат дойкини. Й. Стоянович, ДСС (превод), 10.
– От араб. през тур. iştahli.