ЍЩЕНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от ища и от ища се; искане, желание. През девойническата връст момците са предават самси, от ищене, на сякакъв вид игри; това време е най-добро да ги настани някой на редовни обучавания. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 19. Далеч от мене, господари, ищенето и хулата да набедявам въвремеоновци, че са докрай не познавали сещането на личността. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 19.