ИЩЀЦ, мн. ищцѝ, м. Юрид. Физическо или юридическо лице, страна в граждански процес, което чрез съд предявява иск към някого. Противоп. ответник. А председателствуваше ли някое по-голямо дело, еднакво трепереха от него [Андреев] и ответници, и ишци. Д. Калфов, Избр. разк., 62. Адвокатът дълго рови една папка, търси там нещо, после каза, че могло да се помирим. Трябвало обаче да влезем във връзка с ищеца. К. Калчев, ПИЖ, 89. Иск, който ся отнася до ответници, които живеят в разни съдебни окрузи, ся предявява, по усмотрението на ищеца, в кой и да е от съдовете, на които може да бъде подсъдна работата. ВП, 16.