ИЩИРА̀ ж. 1. Истор. В Османската империя – извънреден данък, който представлява изкупуване на ниски цени на зърнени храни, добитък и др., предназначени за войската и нужди на държавата. При пристигането при устието на Струма Кузинери бележи: „На другия бряг отдясно имаше голям склад за житото, което околните области бяха длъжни да доставят на султана като един вид десятък от добива им и което се товари за Цариград на един съседен пристан. Това задължение се нарича ищира“. Б. Цветкова и др., ФПБ I (превод), 380. Във връзка с войната било извършено откупуване на ечемик и брашно. По същия повод през 1691 г. в София и Пловдив събрали ищира в размер на 530 овце. По време на нашите изследвания срещнахме и единствен случай на принудително изкупуване на готови изделия. Става дума за ищира на червено сукно за двореца. В. Мутафчиева, ОСИ, 210.
2. Зърнени храни, добитък и др., предназначени за този данък. – Влезе ли едно зрънце от ищирата в моя хамбар? Нали с Андрония я делихте и се скарахме за нея. П. Тодоров, Събр. пр. ІІ, 425. Под думата ищира се разбира онзи добитък, когото правителството е искало от всякое село във време на война, за да се коли за войската. Такава ищира трябвало е да се закара тамо, дето е центърът на военните действия. Д. Маринов, БОП, 371.
3. В съчет. с предл. пο. Времето, когато се търгува с жито. Аз ти думах и по ищирата, думах ти и подире, като захванахме черковата. Недей прибира всичко в ръката си. П. Тодоров, Събр. пр II, 340–341.
– От араб. през тур. iștira.