ЙЕЗУЍТ м. 1. Монах, член на католически орден, главна опора на папската власт в борбата срещу ересите; езуит. Испанските конквистадори в тази област въвели строй, който съчетавал робовладелски с крепостнически черти. Отношенията им към местното население били нечовешки, а не по-добри били и йезуитите, дошли тук да покръстват туземците. А. Бешков и др., ИГ, 74. Отец Сандовал се замисли. За миг Фани доби усещането, че го бе овладяла напълно, използувайки страстта на йезуитите да покръстват, да търсят новооглашени. Д. Димов, ОД, 138.
2. Прен. Разг. Лицемер, коварен и двуличен човек; езуит. Каравелов и Ботев сипят безпощаден огън от страниците на букурещкия революционен печат против турските насилници, гръцки йезуити, български изедници чорбаджии. В. Йосифов, Избр. тв I, 779. А аз не съм ни фарисей, ни йезуит, / нито играч на мелодрами – / не казвам „обичам“, когато не обичам, / и „не обичам“ – когато обичам. Е. Багряна, ЗМ, 86. Началникът му беше истински йезуит, човек, който пред нищо не се спира.
– От лат. собств.