ЙЕЗУЍТСТВО, мн. няма, ср. 1. Събир. Всички йезуити, йезуитите изобщо; езуитство.

2. Неодобр. Йезуитщина. С това фалшиво писмо вие искахте да компрометирате всичките живущи в Румъния българи – като ги наричате ултрарепубликанци, върли неприятели на днешната румънска династия и пр., и пр.; но това ваше йезуитство – с което мислите да принесете полза на маджарите и немците, а щета на румъните и българите – е дотолкова глупаво и смешно, дотолкова гнуснаво и отвратително, щото всеки съвестен румънин и българин ще да се погнусят от вашите безобразни клевети. Л. Каравелов, Събр. съч. IX, 1968, 449.


Източник: Речник на българския език (онлайн)