ЙЀМЕНЕЦ, мн. -нци, м. Човек, който произход е от Йемен, жител е на Йемен. Между тях [чуждестранните работници] има около един милион йеменци и няколко десетки хиляди суданци и южнокорейци. А, 1978, кн. 37, 75. От начина, по който се навива и накрехва [чалмата] – йеменецът никога не се показва гологлав, – зависи и социалното му положение. Г. Готев, ПШ, 25. При нападението във вторник следобед са били засегнати колиби, в които са били подслонени бягащи от войната йеменци. Земя, 2017, бр. 137 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)