ЙЕРА̀РХ, мн. -рси, м. Църк. Духовно лице, което има висок сан – архиерей, митрополит, свещеноначалник, владика и др. Колосаната яка и ръкавели, новото расо, мантията от хубав черен плат, която бе преметнал през рамото си, разкошният кръст, окачен на шията – всичко това придаваше на личността му осанката на висш черковен йерарх. Д. Димов, ОД, 119. Гърците не само лишавали българската черква от самостоятелност, но еще ѝ отнемали самото право да заместя с негърци йерарси висшите светителски длъжности в българските земи. Т. Шишков, ИБН, 316–317.
– От гр. ἰεράρχης.