ЙЕРА̀РХИЯ ж. 1. Обикн. ед. Строго определен ред, степенуване на различните длъжности в административната, военната, църковната и др. области. Аз вече заемам една по-висока длъжност по стълбата на просветната йерархия. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 50. И родовото му име разбулваше и ореола на неговото „гражданство“, макар той да беше достигнал до един от върховете на гражданската чиновническа йерархия: мирови съдия. Т. Генов, ДОД, 10. Верността е удобно средство на посредственика за вихрено изкачване по стъпалата на служебната йерархия. Е. Каранфилов, Б ІІІ, 211. Този начин на степенуване на феодалите според техните звания и задължения се наричал феодална стълба или феодална йерархия. Ист. VI кл, 22.
2. Разш. Ред, подредба на нещо по големина или значителност във възходяща или низходяща линия. След нея [архитектурата] идвала живописта и чак тогава скулптурата. Независимо от тази вътрешна йерархия обаче самият факт на заниманието с определен занаят бил считан вече за нещо недостойно за един свободен човек. Хр. Ковачевски, СК, 13.
3. Само ед. Църк. Църковно управление начело с йерарх. В 1857 г. жителите на Търново, Пловдив и Видин въстават против владиката си и в съгласие с други градища в България изпращат в Цариград делегация от видни граждани, Чомаков, Славейков, Иларион и др. да искат да се създаде отделна от Патриаршията българска народна йерархия. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 48. Ми, болгарите, искаме возобновлението на церковната наша йерархия и ви казвате, че да ни ся отступи това нещо, „привилегиите на грецеското духовенство не щели били да ся потвердят“. ЦВ, 1857, бр. 331, 1. // Църковно-административна област, управлявана от йерарх.
– Γр. ἱεραρχία.