ЙЕРИХÒНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Йерихонска тръба. Книж. 1. Митол. Свещена тръба у евреите, чиито звуци според библейското предание станали причина за разрушаване на град Йерихон. – Друг пълководец – Анибал, победил римляните, като раздрусал земята подобно на земетресение. От йерихонските тръби на юдеите падали крепостите. П. Бобев, ОН, 144. Боже, какви петли има Черказки, какви гърлища – йерихонска тръба биха надвикали. Й. Радичков, ПЦ, 5.
2. Прен. Извънредно силен, гръмък глас. Ние вече бяхме забравили за какво сме дошли, когато мощен глас разтърси градината. Следния миг сред обрулените клони стоеше само Наумчо Глупака, който поради глухотата си не беше чул йерихонската тръба на Узун Кольо и продължаваше да реве с всичка сила. В. Цонев, ЕВ, 78–79.
– От евр. собств.