ЙЕРОГЛЍФ м. 1. Писмен знак от образното, идеографското писмо, предимно на древните египтяни, с който се означава понятие, число, сричка или звук. Отначало те пишели, като рисували образите на различни предмети. По-късно египтяните почнали да бележат само част от образите. Така те съставили писмени знаци. Египетските писмени знаци се наричат йероглифи. Ист. V кл, 29–30. Теодосий Велики донесе от Хелиополис обелиска – тоя огромен монолит, полиран камък с леко керемиден цвят и сини зърна. Хилядолетните йероглифи сякаш са дълбани преди няколко дни. А. Каралийчев, С, 31. Той държи в скута си папирус и лицето му е застинало в миг на вдъхновена мисъл, сякаш ей сега ще се наведе и ще нареди чудните йероглифи. С. Северняк, ОНК, 261. В запазените ръкописи „мая“ се наброяваха 372 йероглифа. 200 от тях оставаха съвършено загадъчни. НТМ, 1962, кн. 4, 7.
2. Писмен знак от китайското или друго източно писмо. С китайски йероглифи още в епохата на Силла (VII – X в.) излиза поетическият сборник „Самдемок“. Т. Генов, Избр. пр, 332.
3. Прен. Разг. Нечетливо писмо. Пиши по-четливо. Не разбирам почти нищо от йероглифите ти.
– Фр. hiéroglyphe през рус. иероглиф. – Друга (остар. и простонар.) форма: ерοглѝф.