ЙЕРОГЛЍФЕН, -фна, -фно, мн. -фни, прил. Който се отнася до йероглиф. Египетските писмени знаци се наричат йероглифи, а писмотойероглифно. Ист. V кл, 29–30. В този свят на съвършенство се разминават епохи – от най-древната до най-новата. Прекрасни съдове от алабастър, бронз и глина, от злато и сребро, женски фигури, дървени саркофази, богато украсени с йероглифни текстове. ЖД, 1969, кн. 11, 6. Като първа задача са били изследвани йероглифни текстове от ръкописи на маите, съхранявани в Мадрид и Дрезден. ВН, 1961, 3143, 4. Йероглифна писменост.

– Друга (остар. и простонар.) форма: ероглѝфен.


Източник: Речник на българския език (онлайн)