ЙЕРОДЯ̀КОН м. Църк. 1. Нисш монашески сан; дякон. В първи и втори духовен сан (йеродякон и йеромонах, б.р.) ме ръкоположи незабравимият дядо владика Иларион. ЦВ, 2013, бр. 16, 3. Тия монети да будат за йеродякона Викентия. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 59.
2. Монах с такъв сан; дякон.
– От гр. ἱεροδιάκονος.