ЙЕРОДЯ̀КОНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Църк. Който се отнася до йеродякон. На следната [1859] година гръцкият митрополит от Пловдив идва в Карлово, където по настояване на хаджи Василий ръкополага в йеродяконски чин и сестриника му. Васил Иванов става дякон Игнатий. Ив. Унджиев, ВЛ, 40. Аз влача крака отподире и звънците ми пригласят на йеродяконското звънче и на клепалата. Ем. Станев, А, 85.