ЙО1 частица. Диал. 1. За отричане на нещо; не. Общината оправя, света реди. И не да речеш, че е някаква разтурена – йо, прибрана жена си е, редовита жена, всички я тачат. Г. Караславов, Избр. съч. X, 102. Наньовият татко се отдръпна от селските работи и размеси парите си с беговските от града. Те там стада караха за Стамбол. Ама той, старият, пак не забравяше ептен селото – йо! А. Страшимиров, А, 611. – Нали дело щеше да завежда срещу Михала? Заведе ли го? Йо, не му държи! Г. Караславов, СИ, 906.
2. При отговор – за израз на възражение; ба, ами. Наближаваше полунощ и Садък прибра кавала в калъфа му. – То се е видяло, че няма да ни изпъдите, ами да се досетим – каза той. – Хайде, момчета, който се е нагледал, да си тръгва. – Йо, чакайте бре, ко рипнахте изведнъж – възспираше ги снахата. X. Русев, ПЗ, 138. – Протестирайте бе! – намигна подигравателно Котаков. – Йо, ще скръстим ръце! – рече Козаря. – Ето телеграмата, отивам в града да я ударя. Г. Караславов, Избр. съч. I, 218.
3. В съчет.: ама йо. При изразяване на недоволство, раздразнение, възмущение; ама ха. – Толкова ли е припряло на селото за Балона? – мърмореше той [Баланът]. – Много съм дотрябвал! Работа имам, им думам, ама йо! А. Страшимиров, ЕД, 93.
4. В народна песен – при обръщение, припев. Покрай Дунав одат, / йо Марио, се млади сеймене, / се млади сеймене, / йо Марио, млади пандурчета. Нар. пес., СбНУ XXV, 9.
ЙО2 предл. Диал. В. Капни, боже, капчица, капчица / йо белото котленце. Нар. пес., СбВСтТ, 200.
ЙО3. Вж. тя.