ЙÒГА м. 1. Обикн. ед. Религиозно-мистично учение, възникнало в Древна Индия през IV – ІІ в. пр.н.е., което чрез съсредоточаване на духа, контрол над вегетативните функции и съзерцание цели освобождаването на човека от чувствения свят и съединението му с природата, самовглъбяване и под. Думата йога има древен произход. Тя идва от санскритски език и означава единение на човека с някой предмет от света или на човека със самия него. К, 1963, кн. 3, 38.
2. Комплекс от телесни пози, дишане и умствено съсредоточаване, който сега се прилага предимно с лечебна цел. Пристъпвайте към упражненията винаги боси и само по гащета. Никога не практикувайте йога върху меко легло или дюшек. К, 1963, кн. 9, 39. Мнозина у нас днес говорят за йога. И не са малко хората, които упражняват тази древноиндийска гимнастика.К, 1963, кн. 9, 39.
3. Последовател на това учение; йогист. Спряхме се и подишахме две-три минути като йоги, после мълчахме из целия път. Ст. Христозова, ДТСВ, 54. – А шкембето ще го смъкна. В най-скоро време. Сега се занимавам по системата на йогите. Л. Дилов, ПБД, 92. Йогийските дихателни упражнения допринасят за отстраняването на бронхит, астма и туберкулоза. Дишането по метода на йогите въздействува и върху нервната система, като я укрепва. НТМ, 1968, кн. 5, 23.
– Санскр.