ЙОГЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Йога (в 1 знач.). Сърцето, най-сетне, това е центърът, който ни свързва с най-светлото. Йогизмът в течение на векове е разработил и съхранил сложна система от упражнения и похвати за „пробуждане“ на центровете. Б. Райнов, ТУ [еа]. При съвременното ниво на човешкото познание „особените“ психически явления престанаха да бъдат „табу“ за изследователите и най-сетне станаха обект на строгото научно мислене. Може би това е една от основните причини за нарасналия напоследък интерес и към въпросите на йогизма, психотерапията и парапсихологията. НТМ, 1965, кн. 11–12, 68.


Източник: Речник на българския език (онлайн)