ЙОД, йòдът, йòда, мн. няма, м. 1. Хим. Химически елемент със символ I от групата на металоидите, кристал с тъмновиолетов цвят, метален блясък и специфична миризма, добиван главно от морски водорасли. Γей-Люсак и Деви, след като изследвали основно новото вещество, установили в 1813 г., че то е непознат дотогава химичен елемент, който нарекли йод (на гръцки йодес – виолетов). Д. Славчев и др., БМ, 95. Морската трева по тях, съдържаща йод, е лековита и затова наблизо до дюните са построени множество санаториуми за болни от туберкулоза. М. Кремен, РЯ, 253. Когато намалее йодът в кръвта на човешкия организъм, гушата започва да се увеличава, за да може да доставя необходимото количество йод. П. Делирадев, В, 288. Минералните соли (техните елементи) участвуват също при изграждането на тялото. Йодът участва при образуването на хормона на щитовидната жлеза. Анат. VIII кл, 44.
2. Разг. Йодна тинктура. Госпожица Маринова добави, че съм се държал юнашки и не съм казал нито „ох“, когато ми мазала раната с йод. К. Калчев, ПИЖ, 163. – Погледнете си пръстите, пожълтели са от тютюна, като че ли сте ги потопили в йод. Й. Стоянов, ПД, 19.
3. Разг. Йодни изпарения. Въздухът беше наситен с йод и други миризми от лекарства. Ив. Вазов, Съч. XI, 176. На скалите завари няколко ранобудни летовници. – И вие ли сте решили да гълтате йод? – усмихна се лекарката. – Както виждате. – Трябва да слезнете до самата вода – каза тя наставнически. Ем. Манов, БГ, 158.
– От гр. ἰώδης ‘теменужен, виолетов’ през рус. йод, нем. Iod или фр. iode. – Сп. Училище, т. I, 1870.