ЙÒДЕН, -дна, -дно, мн. -дни и (остар.) -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до йод; йодов. В Швейцария с помощта на научните изследвания е почти доказано, че там, където водата съдържа повече йодни съединения, има по-малко гушави хора и обратното. П. Делирадев, В, 289. Малко по-долу се бе излегнал Стареца. Той вече идваше винаги сам, вероятно бе успял добре да наплаши жена си с йодените пари. Б. Райнов, ДВ, 32. Йодът се разтваря малко във вода и се получава йодна вода. Хим. VII кл, 1965, 95. При бързо загряване йодът може и да се стопи. Йодните пари при охлаждане винаги преминават направо в кристали. Хим. VII кл, 1965, 95. Всяка въздушна частица занася и една йодена частица; болестта и церът са една до другий и са взаимно допират. У, 1870, бр. 4, 61.
◊ Йодна тинктура. Мед. Тъмнооранжев десетпроцентен разтвор на йод в спирт, който се използва в медицината като антисептично средство. Той [Пирогов] отделил болните с гнойни рани от останалите и употребил като дезинфектори йодна тинктура, хлорна вода и някои други съединения. С. Славчев, ЖББ, 40.