ЙÒДЛЕР м. 1. Характерно алпийско провикване, възглас, надаван от планинарите. Когато се върнах в пещерата, Бил и момчето ги нямаше никакви. Претърсих навред около пещерата, осмелих се дори да пусна един-два йодлера, но никакъв отговор. Т. Вълчев, СбХР (превод), 81.

2. Муз. Алпийски напев, характерен за планинарските песни. Обичаме песните, музиката. Често ходех на разходки из планината. Но веднъж имах чудесно настроение и се опитах да се провикна, да изпея високите тонове на йодлера и ми се отдаде. Е, 1980, бр. 999, 2. Много хора у нас знаят и дори често си служат сами с някои напевни звуци, наподобяващи оригиналния швейцарски напев. Този напев е т.н. йодлер. ВН, 1953, бр. 2199, 4.

– От нем. Jodler.


Източник: Речник на българския език (онлайн)