ЙОЗ1, йòзът, йòза, мн. няма, м. Диал. 1. Стадо от ялови овце. Стою не за първи път имал работа с комитите, които неведнъж се явявали при него и неведнъж му искали брави за чеверме. Ето защо, преди още да настъпи обичайното време, той изпратил яловите брави (йозът) на зимуване в Гюмюрджинско. Н. Хайтов, МЯ, 390. // Разш. Част от стадото, която не дава мляко (овни, агнета). На Костадиновден (2 юни) агнетата се разлъчват от майките и заедно с кочовете образуват отделно стадо – „йоз”, а млечните овце – друго стадо. Н. Хайтов, МЯ, 117.
2. Като прил. неизм. Ялов. Овце йоз. // Който не дава мляко. На другия ден в конака дойде овчар от Сюлейманаговите стада и разплакан разправи как Дельо запалил две кошари – едната с млечни овце, другата с агнета и овни йоз. А. Дончев, ВР, 239.
– От тур. yoz.
ЙОЗ2, йòзът, йòза, мн. йòзове, м. Диал. Вид въздребен дъб с космати млади клонки и мъхести листа.
– От тур. yoz ağaci. – От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973.