ЙОЛДА̀Ш м. Диал. Спътник, приятел. – А бе, Мента йолдаш, накъдя отиваш? / А Менту му каже: – Бальо побратиме, / я ща да применам в село Копривщица, / саймен жа са фана, айлъци жа зимам. Нар. пес., СбНУ XXIX, 67. Йой, йолдаши, йой, мои кардаши! / Харно коньо, коня ми гледайте, / на бунаро йода [вода] го пояйте, / харно мене, мене зарийте, / на глава ми байряк пободейте. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 58.
– Тур. yoldaş.