ЙОН, йòнът, йòна, мн. йòни, м. Хим. Частица с положителен или отрицателен електрически заряд, която се получава при приемане или отдаване на електрони от атоми или атомни групи. Всички атоми, които при химическите реакции изгубят електрони, се превръщат в положително наелектризирани частици с толкова положителни заряда, колкото електрони са загубили. Такива частици с положителни заряди се наричат йони – положителни йони. Атоми, които пък получават електрони, се превръщат в отрицателни йони. Хим. V кл, 1950, 19. Атмосферните йони са били открити за пръв път към края на миналото столетие. ВН, 1958, бр. 2245, 4.
– От гр. ἲον ‘вървящ’ през англ. ion.