ЙОНИЗЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Хим. Физ. Превръщам в определена среда атомите на дадено вещество в йони. Излъчените от Слънцето ултравиолетови лъчи, а в по-малка степен и електризираните частици йонизират високите слоеве на земната атмосфера. Астр. XI кл, 1958, 84. В колбата на токоизправителя има живачни пари. Електроните, които се движат към анода, като се срещат с атомите на живачните пари, ги йонизират – превръщат ги в положителни йони. Ел XI кл, 1965, 125. След като се отдалечи електродът на 2 – 3 мм от заваряемата част, разтопеният му долен край излъчва електрони, които йонизират въздуха между електрода и частта. Ст. Михайлов и др., ГМ, 9. йонизирам се страд.
ЙОНИЗЍРАМ СЕ несв. и св., непрех. За атом, молекула – придобивам в определена среда електрически заряд, превръщам се в йон. Живачните атоми, изгубили при сблъскването електрони, стават електрично заредени – йонизират се. Ал. Раев, СС (превод), 33. Молекулите на всички електролити, когато са разтворени във вода, се разпадат или се йонизират на две части с електрически заряди, наречени йони. Хим. V кл, 1950, 27–28. Понеже различните киселини, основи и соли не се йонизират в еднаква степен при разтварянето си във вода, йонната теория обяснява на какво се дължи силата на киселините и основите. Хим. VII кл, 1950, 55.
– От нем. ionisieren.