ЙОНИЗЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от йонизирам и от йонизирам се като прил. Хим. Физ. Който се намира в състояние на йонизация. Макар йонизираният междузвезден газ да е крайно разреден, той заема такова чудовищно пространство в нашата Галактика, че общата му маса се равнява на масата на много десетки милиарди звезди. К, 1963, кн. 8, 30. Ние създадохме изкуствена йоносфера около енергетичната радиостанция: предавателната антена е обградена с йонизирана газова среда, която отразява и събира всички радиолъчи в един тесен сноп. Ст. Волев, МС, 177. Слоевете на йонизирания въздух, които образуват йоносферата на Земята, имат различна плътност и се движат подобно на облаци. ВН, 1958, бр. 2075, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)