ЙОНЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до йонийците. За разлика от останалите представители на йонийската философия Хераклит проявява по-жив теоретичен интерес към въпросите на обществото. Р. Радев, ИАФ, 96.
◊ Йонийска колона. Архит. Колона, която с характерните си особености – капител, състоящ се от четири волути (охлювообразни елементи), база (единична или двойна) и тяло с канелюри (вертикални вдлъбнатини), е определящ елемент на йонийския стил (ред, ордер). Със сдържана усмивка той разглеждаше и тях [атиняните], и белите фасади на зданията, в които тук и там можеха да се различат вградени мраморни блокове, дорийски и йонийски колони и скулпторни съставки, взети от развалините. Ст. Дичев, ЗС I, 277. Йонийски лад. Муз. Мажорен лад, разпространен в музикалната практика през Средновековието, въведен в църковната ладова система през Възраждането. Еолийският лад отговаря напълно на съвременния натурален минор, а йонийският – на натуралния мажор. Св. Четриков, ОУМ, 35. Йонийски стил (ред, ордер). Архит. Един от трите древногръцки архитектурни стила, чиято характерна особеност са спираловидните (охлювообразни) елементи в четирите края на капителите на колоните. Тротоарът пред магазините на голямата сграда в Абритус, разположена на главната улица с посока изток – запад, е покрит с варовикова колонада в йонийски стил. Археол., 1967, кн. 4 [еа]. На място открихме цели колони с гладко тяло и без украса, както и капители, които майсторите са се постарали да изпълнят в йонийски ордер. АОР, 2016, 575. Създадени били [в Гърция] три архитектурни стила: дорийски, йонийски и коринтски. Йонийският стил се отличава със стройните си колони и изящен вид. Ист. V кл, 86–87.