ЙОНЍЙЦИ мн., ед. (рядко) йонѝец, м. Истор. Древногръцко племе, населявало Атика, Егейските острови и западния бряг на Мала Азия след XI в. пр.н.е., което е най-главният създател на старогръцката култура. В периода на най-голямото си развитие от V до III в. пр.н.е. тук [в Аполония] йонийците пред храма на своите богове издигат величествена бронзова статуя на бога Аполон. М. Панчев, ССР, 52.
– От гр. собств.