ЙÒТА ж. Деветата буква (ι) от гръцката азбука, използвана и в кирилицата до XIX в. Но Иванчо Йотата и днес не отстъпва никому в учението и е страшен привърженик на ι-то (йотата). Ив. Вазов, Съч. VIII, 27.
◊ До йота, зная, разбирам. Разг. Много добре, до най-малките подробности, всичко (зная, разбирам). Теодосий разправи всичко на Никандър, а старецът го слушаше спокойно, сякаш знаеше до йота това, що му се говореше. П. Константинов, ПИТ, 55. На йота. Разг. Малко, съвсем малко. След като веднъж си ги видял [слабостите], вземеш да вярваш, че е във волята ти да промениш с нещо този сбъркан живот, да го изместиш – поне на йота – от старото му, криво русло. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 29. Ни<то> на йота. Разг. Никак, ни най-малко. Оплакал се няколко пъти и пред родителите си, че му е много тежко да обикаля по селата с вуйка си; но тоя последният останал неумолим пред сродническите застъпничества, ни на йота изменил своята линия на поведение към ученика си и роднината си. З. Стоянов, ВЛ, 25. Ни<то> <една> йота. Разг. Нищо. Символът съставя същността на православната християнска вяра; никому от православните християни не е дозволено да приложи на него или да отнеме от него нито една йота под наказание на ерес. Н. Михайловски, ОВ (превод), 11.
– Γρ. ἰῶτα.