ЙОТА̀ЦИЯ ж. Езикозн. Поява на йот пред гласен звук в началото на думата или между гласни; йотиране, йотуване. В книжовния изговор йотацията се допуска само при съчетанията [иа] и [еа] в краесловие на заети чужди думи: партия, галерия, ортопедия, материя, малария, ирония, хармония, лотария, батерия, лилия, алея, епопея, ливрея, траншея. ГСБКЕ I, 1998, 139.
– От англ. yotation през рус. йотация.