КА1 частица. Диал. Ще. На пътя срещнал / три синджира черни роби, — / .. / Първи синджир отговаря: / — Отърви на свети Георги, / ка та дарим вит превит кравай! Нар. пес., СбНУ XV, 9.
— Друга форма: ке.
КА2. Диал. I. Нареч. 1. Как. — Хвала богу! Ка щях да забравя, Лазаре! Получихме писмо. А. Каралийчев, ПГ, 50. — Стоичко, Стоичко, на сто парчета да те насекат! Ка не бе те грях, господ да те убие! Елин Пелин, Съч. II, 13. Насред село пързулчица, / кой ка мине, пързулне са. Нар. пес., СбВСтТ, 47.
2. Кога. Марко се е младо зарадувал, / от ден на ден дните си броеше, / ка че дойде пресвета неделя. Нар. пес., СбНУ XLIII, 92. Та си засвири [Чавдар] с кавале; / не си весели дружина, / на си със кавал сборува: / — Огнянче, мило сестриче, / ка можеш тука да дойдеш, / уйкя си да куртулишеш. Нар. пес., СбНУ XXIX, 50.
II. Нареч.-съюз. 1. Както. Невеста го [Марко] на чардак извела. / Ка бе заспал Илия Смилянин, / он извади сабля низ каниа, / та погуби Илия Смилянин. Нар. пес., СбНУ XLIV, 14. Под елхата — извор вода, / ю водата — до две груди снегове. / .. / Ка са леят тия груди, / тия груди снегове, / так са лее мойта душа, / мойта душа по тебе. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 39. Да пойдеш, море, да просиш, / .. / Ка го Гюргиа проклела, / се го е така стигнало. Нар. пес., СбНУ XLIV, 267. — Леле боже, мили боже, / ка съм тънка, та висока, / още да съм църноока, / се би момци помамила. Нар. пес., СбНУ ХLIII, I508. Ка си солил, така ще ядеш. Погов.
2. Откакто. Завил са йе сив бял сокол / на царьови равни двори, / сега три дни ка са вие, / ни са вдига, ни са слага. Нар. пес., СбБрМ, 85. Таа девета година, / ка ми е братец загинал, / нас не ми не доодил. Нар. пес., СбНУ XLI, 399.
III. Съюз. Като. Ала леля ти Гена не даде. Ка рече: не бива, та не бива! Т. Влайков, Съч. II, 37. Она беше родена пастирка — / ка препаше шарена престилка, / ка нарами кривак дряновица, / ка уземе гърне с лютеница, / ка подкара стадото на паша, / раздипля се планината наша. Елин Пелин, Съч. V, 119. Ка разбиа трекя врата, / там найдоха тънка Стана, / найдоха я, везеха я! Нар. пес., СбНУ XLIII, 408. Марко пита своя стара майкя: / „Леле варе, моя мила мале! / Доде беше мой стари баща, / ка одеше на ден, на Великден / на манастир пречиз да си зема, / носеше ли юначко оружие?“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 33.
IV. Въпрос, местоим. Какво. Тука има над темни зандане, / тука има кумине високи, / язе чем ви йо тамо изнесем, / а за после ка че да праиме? Нар. пес., СбНУ X, 82. Извадих си тая остра сабя, / та пресекох троица латини. / Изскокнаа до три ми латинки, / тераа ми глава на замена. / Що да чина, сестро, ка да чина? Нар. пес., СбНУ XI, 34.
◊ Ка щяло. Диал. Как може, нима е възможно; как щяло. Ако не улучиш — ще драсне с велосипеда — иди го гони... — Ка щяло пък да не улуча! — възмути се Юрдекът. — Аз от двайсет крачки гъска право в окото улучвам. П. Вежинов, НС, 255. — Търся бригадирката Мария, познаваш ли я? — Ка щяло да не я познавам! Тя е лична жена... Н. Стефанова, РП, 36.
ΚΑ3 Диал. Интимно обръщение на по-голямо момиче към по-малко дете или на жена към по-млад човек; кака, каки. Ти, Донко, оти, ка, не ми каза, че си болна, да не те проводим за ода? БД I, 92.