КААБА̀ ж. Свещеният черен камък, пазен в храма светиня на мюсюлманите Ал Кааба в гр. Мека, който според преданието бил паднал от небето и почернял от греховете на хората.

— От араб.


Източник: Речник на българския език (онлайн)