КААЗА̀ ж. Остар. Каза; околия. На един висок върх отгоре над Елшица, .., от гдето са виждаше почти цялата Пазарджишка кааза, застанахме ние да си починем и да похапнем. З. Стоянов, ЗБВ II, 50. — Ние стегнахме колята и сме готови да тръгнем към главния град на каазата — стока да носим за продан, стока от панаиря да купим. Г. Манов, КД, 12. Целият християнски народ в Преспанската кааза обяви, че признава екзарха за свой църковен глава. Д. Талев, ПК, 444.