КААЗАЛЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Казалийски; околийски. Най-напред се обяви за допитването от амвоните на двете градски църкви [относно признаването на Българската екзархия]. После тръгнаха аази от каазалийския меджлис от дюкян на дюкян от къща на къща; така стана и по селата — от село на село. Д. Талев, ПК, 444.