ΚΑБА̀ неизм. прил. Простонар. 1. За човек — който е пълен наглед, но с крехко здраве, физически неиздръжлив на работа. Ама че беля! И тая каба Анчев, ще си шие кожух в горещината. .. Анчев, Анчев, от една проба припадна. Й. Попов, СбХС, 196. Присмяла ми са ѝ Даймян, кадън Даймяну, / на каба Гюро овчери. Нар. пес., СбНУ XLVI, 264. Човекът ни обърна гръб. Гъвкаво и леко тръгна към бюрото и оттам ни махна по апапски с ръка: хайде де, какво чакате. Веднага си пролича, че не е каба. В. Панайотов, НЧ, 14. // Който е с мек характер; мекушав. Каба човек е, не е за сериозни работи.
2. За тъкан — който е рехав, несбит, нетраен, нестегнат. Каба плат. Каба шаяк. // Който лесно се рони; сипкав, ронлив. Каба камък. Каба тухла. Каба ябълка.
3. Който е дебел и мек. Войвода Радки думаше: / „Хайде си, Радке, хайде си / със назе да та заведем, / бяла кадъна да станеш, / на висок чердак да стоиш, / на каба дюшек да седиш!“. Нар. пес., СбНУ XLVI, 146. Триста съм гроша разнесъл, / да ти армаган купувам, / .. / смокини се разикии, / .., / и бели каба симити. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 85. Каба картон. // Месест, тлъст. Каба пипер. // За почва — мек и плодороден. Каба земя. Каба чернозем.
4. Само в съчет. с работа. Лош, недобър. Каба работа сте свършили. Нищо не става.
5. Като същ. каба ж. а) Човек, който е пълен на глед, но с крехко здраве, физически неиздръжлив на работа. Срещнах тая каба — Асен на гарата. б) Поляна. Сега пък да ви кажа какво беше Голямата каба. „Каба“ ще рече поляна. Много голяма ще да е била тази поляна, та побираше децата от цялата махала. Н. Хайтов, ШГ, 29. в) Всеки един от сладките сортове лук. Купих и каба от пазара. г) Само мн. каби<те>. Слабо лютиви сладки сортове лук, които се отглеждат чрез разсад.
6. Като нареч. Недобре, слабо, тежко (Н. Геров, РБЯ). Той работи каба. Н. Геров, РБЯ II, 331.
◊ Асеновградска каба. Най-добрият салатен сорт каба лук с конусовидни луковици и виолетовочервени полулютиви люспи; червен лук. Испанска каба. Високодобивен сорт каба лук с кръгли или слабо удължени луковици и светлокафяви тънки полулютиви люспи. Каба гайда. Разг. Гайда с хубав мек и нисък тон. Каба лук. Събир. Слабо лютиви, сладки сортове лук, които се отглеждат чрез разсад; каби. Луковиците на сортовете каба лук съдържат не само по-малки количества захари, но значителна част от тях са монозахариди. Хр. Даскалов и др., 3, 521. Софийска каба. Сорт каба лук с плоски луковици и светлокеремиденочервени полулютиви люспи, който се отглежда в западните райони на страната.
— От тур. kaba.