КАБАДАЙЛЪ̀К, мн. -ци, м. Остар. и диал. Държане, поведение, поза на кабадаия. Продава кабадайлък. .. Всякой, който би искал да се покаже нещо повече от това, което е, или ходи по-башка някак от обикновения ред, наричали го кабадия, а поведението му — кабадайлък. Π. Ρ. Славейков, ПСп, 1885, 169.