КАБАЛЀРО, мн. няма, м. Книж. 1. В испанската действителност — човек с аристократичен произход; дворянин, господар. Над канапето виси плюшен ковьор със следната сцена: испанки танцуват, а един кабалеро им свири на китара. Ж. Шемтов, ФП, 60.
2. Прен. Мъж, който умее да се държи изискано с дами; кавалер.
— От исп. caballero.