КАБА̀НЍЦА, ж. Остар. и диал. Връхна груба, селска дреха с качулка, обикн. без ръкави; ямурлук, наметало, гуня, чепкен. Понякога съберат нощем стадата и двамата полегнат край огъня, завити с кабаниците. Н. Нинов, ЕШО, 36. След като се навечеряха, .. простряха на земята китеното чердже на Костадина, върху него послаха селските си кабаници, .. и почнаха да броят пари. Ст. Заимов, Μ ΠΙ, 388. Снощи е дошел, ванка е легнал, / ванка е легнал под кабаница, / под кабаница на зеленишка. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 160.
— От ит. gabbano, gabbana.