КАБАРЀ, мн. -та, ср. Нощно заведение, подобно на ресторант, с разнообразна увеселителна програма; бар, вариете. Знаеш ли къде щях сега да те водя? .. Едно мъничко кабаре, но да видиш нощен живот, да видиш атракции! Д. Калфов, Избр. разк., 136. Вниманието на футболистите беше привлечено от пищните реклами на някакво кабаре, което канеше всички чужденци, отбиващи се в Париж, да прекарат нощите си в него. Др. Асенов, СВ, 65. И след полунощ излязохме, двама млади поети и аз. Слязохме в едно кабаре и гуляхме до зори. М. Грубешлиева, ПИУ, 62. София по онова време имаше нощни заведения — кабарета, барове, подземни вертепи. Мл. Исаев, Н, 237.

— Фр. cabaret.


Източник: Речник на българския език (онлайн)