КАБАХА̀Т, мн. (рядко) -и, м. Диал. Вина, грешка, провинение. Д. го обади на турското правителство и то го фанало, но после го пак пустило. .. Не намерили кабахат. Ив. Вазов, Съч. XVI, 93. — Нямат кабахат хората, мирни са нашите копривщенци. П. Стъпов, ЖН, 160. Преди всичко ний сме длъжни да обадим, че най-големият кабахат е в немарливостта или по-право в невежеството на родителите, които не изпроваждат или изпроваждат твърде малко своите деца в училището. Ч, 1875, бр. 7, 294. Като [съдиите] видоха Мехмеда, / че толкоз свири убаво, / кабахато му простиа. Нар. пес., СбНУ II, 89.
— От араб. през тур. kabahat.