КАБАХАТЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Остар. и диал. Който има кабахат, вина; виновен. Ако тая поема [„Царството на самодивите“] е останала без край, то кабахатлия е дядо Манчов, който се мръщеше, че отнимам място в „Народний глас“, за да печатам „такива играчки“. Ив. Вазов, НП, 92— 93. — Трябва да си за нещо кабахатлия, та толкози си са залисил. Ил. Блъсков, ЗК, 192. Отиде вълкът при овчеря и му рече: — Нито ти си вшоватий (кабахатлия), та ся караме, нито аз, ами кучетата. П. Берон, РБ, 56.