КА̀БЕЛ м. Техн. Изолиран едножичен или многожичен проводник за подземна, подводна или надземна електрическа или телефонна връзка. Свалиха от камионетката няколко големи макари. По тях беше навит тъмен кабел, покрита червена жица. Б. Несторов, СР, 227. По стените се виждат кабели, тръби, жици, железа. Г. Караславов, Избр. съч. III, 80. Драката донесе електрическа крушка и я закрепи заедно с кабела на рамката. Т. Монов, СН, 58. Краищата на кабелите бяха оголени и агентът пристегна до болка медните телчета около врата и ръката на стареца. X. Русев, ПС, 34. Камерите и микрофоните са свързани с колата посредством дълги кабели. К, 1963, кн. 1, 18. На Неделчо му пречеше всичко — и ботушите, .., и широките дочени панталони, които беше привързал с парче кабел. В. Ченков, ЗХ, 57.
◊ Брониран кабел. Техн. Кабел, покрит с металическа броня, която го предпазва от повреда. Високочестотен кабел. Техн. Кабел, който пренася ток с висока честота. Изминаха много години, докато се научим да прехвърляме изкуствено ултракъсите вълни на големи разстояния с помощта .. на линии с високочестотен кабел и на изкуствени спътници на Земята. HTM, 1966, кн. 211-212, 57.
— От хол. kabel през рус. кабель или нем. Kabel.