КА̀БЕЛКРАН м. Техн. Товароподемен кран, при който металната конструкция, върху която се движи крановата количка, е заменена със стоманено носещо въже, обикн. опънато между две кули; кабелен кран. По нашите големи строителни обекти се срещат днес модерни съоръжения и машини, като кабелкранове, кулокранове. Д. Христов, СПМ, 4. Полагането на бетона в стената ставаше с помощта на мощни подемни машини един кабелкран с товароспособност от 3,5 тона и два кулокрана. Пр, 1954, кн. 1,19. Деветтонната кофа непрекъснато снове по стоманените въжета на кабелкрана, изсипва бетона и като подгонена птица се връща за нов товар. РД, 1961, бр. 44, 1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)