КА̀БЗА ж. Остар. 1. Капсула, капса, евза. Пушката също трябва да е готова, вдигната, и петлето трябва да е вдигнато, за да е готово да клъвне кабзата. Й. Радичков, ГП, 82. Взема се обикновен патрон за пушка или картечница. Дъното му, където е кабзата, се изпилва внимателно. Ал. Гетман, ВС, 202.
2. Метална пластинка с кръгла форма, използвана за украса на чанти, колани, обувки и др.
— Друга (диал.) форма: ка̀бдза.