КА̀БЪРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от кабър; габърче. Някои [портрети] бяха в рамка, други пожълтели и прашни висяха на ръждиви кабърчета. Кл. Цачев, СШ, 109. Заблестяха звезди, като че небето беше обковано с лъскави кабърчета. Ив. Остриков, ОП, 18. Върху една врата висеше табелка, прикрепена с кабърче върху оранжево боядисаната дъска. А. Гуляшки, МТС, 31.
— Други форми: га̀бърче, ка̀барче.