КАВА̀ДЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който е на кавад. Брала мома зеленика / в два скута кавадени, / увила ми зелен венец. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ II, 332.
— Други (диал.) форми: кава̀дан, кава̀ен.
