КАВА̀ДЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от кавад; елече. Мъртвото имаше платнена заушка и късо кавадче, пребродено с момия. Ил. Блъсков, ИС, 78.


Източник: Речник на българския език (онлайн)