КABА̀З м. Остар., сега простонар. Гавазин, гаваз; кавазив. Кюстендилският каймаканин изпроводил няколко души кавазе да хванат баба Ильовица заедно с децата ѝ и да ги доведат в тоя град. П. Хитов, МП, 129-130. Казуват, че пашата немал известие и че кавазът е, който не рачил да послуша молбите того [на осъдения] нещастного. ЦВ, 1856, бр. 293, 69.
— От араб. през тур. kavas.